Новини

Хазартният сектор в България е нараснал с почти 7% за една година

Само за девет месеца постъпленията от бранша в хазната под формата на данъци и такси са почти 175 млн. лв.

Игралната индустрия по света е сред най-бързо развиващия се икономически сектор, което се обосновава от гъвкавостта на компаниите и бързината, с които възприемат и прилагат всички технологични новости. България не прави изключение. Само за година секторът е нараснал с почти 7%.

Традиционният хазарт в България продължава да бъде устойчив, а прогнозите, че онлайн геймингът ще го “канибализира” не се сбъдват. Това стана ясно от годишния доклад на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИ), който бе представен днес на пресконференция. Утре пък започва традиционното хазартно изложение, което се провежда по това време на годината.

От документа става ясно, че към 30 септември 2019 г. в страната има 942 игрални зали и 22 казина. Закономерно расте и количеството на инсталираните игрални съоръжения като към 30 септември 2019 г. броят им е с около 7% повече в сравнение със статистическите данни, предоставени от Държавната Комисия по хазарта към края на септември 2018 г.

Приходите, генерирани от игралната индустрия в Държавния бюджет за 2018 г. са в размер на 221,6 млн. лв. което е с 10,5% повече от 2017 г., а за деветмесечния отчетен период от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г са внесени близо 175 млн. лева, което определя относително стабилно и нарастващо ниво на данъчните приходи в хазната с оглед ръста на инсталираните съоръжения и издадени лицензи, коментира председателят на БТАПОИ Ангел Ирибозов. Само за корпоративен данък компаниите са платили 54 млн. лв. (от началото на годината до края на септември).

Любопитното е, че има значителен ръст в събираните от държавата такси. По-конкретно така наречената двукомпонентна такса, платима от всеки онлайн оператор, включваща еднократна сума в размер на 100 хил. лв. и променлива част, начисляваща се върху 20% база от разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, вече заема 35% (вместо 25% за миналата година) от всички събирани от ДКХ такси. За първото деветмесечие на 2018 г. приходите в държавния бюджет от тази такса са били в размер на 111,5 млн. лв., докато за същия период на текущата година те са над 120 млн. лв. Ирибозов уточни, че това е индикатор за нарастване на дела на онлайн залаганията.

Той припомни още, че след като игралният туризъм бе включен в “Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България за периода 2017-2020 г.”, резултатите вече намират изражение в заявените инвестиционни намерения към осъществяването на значителни по размери и обхват развлекателни комплекси. Основният интерес е към района на границата с Турция, както и към столицата София. Около Свиленград е заявено намерение за строеж на два луксозни туристически развлекателни комплекси на стойност около 200 млн. лв. Те ще включват хотели, казина, SPA центрове, търговски площи. Разгърнатата застроена площ на единия е 61 хил. кв. м. с три игрални зали. Хотелът ще е вторият по големина в България с 624 стаи, а планираното отваряне на нови работни места за хора от региона е в размер на около 800. Другият комплекс щe е нa тeрeн oт 151 дeкaрa, прeдвиждa се хoтeл с над 300 стаи, гoлeми хaзaртни oбeкти, увeceлитeлнa чacт и търгoвcки плoщи.

Голям луксозен обект ще бъде отворен и в столицата. Предвидените проекти ще се превърнат в притeгaтeлнa cилa зa местни и трaнcгрaнични гocти oт Турция, Гърция, Близкия изток, cрeд кoитo Бългaрия е известна игрална туристическа дестинация. Интересът към хазартните услуги се изразява и в увеличаването на броя на игралните зали в определени райони на страната. По данни на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) общият брой лицензирани игрални зали към октомври 2019 г. е 942, а казината са 22 броя. През същия период миналата годината игралните зали са били 876, а казината 27, отчете Ангел Ирибозов. 

От доклада става ясно още, че лотарийните игри, особено в сегмента на моментните лотарийните игри, имат широка популярност на българския пазар.

Потребителите са привлечени към услугата с различни маркетингови инструменти, които включват основно продуктови телевизионни шоу програми и реклами. По данни от Министерство на финансите за изминалата 2018 г. са отпечатани общо 197 379 000 броя билети за моментни лотарийни игри, а до септември 2019 г. са отпечатани 121 641 400 билета.

Сред организаторите на лотарийни игри в България са „Ню Геймс“ АД, която провежда игрите на „Националната лотария“; „Евробет“ ООД, която провежда „Еврошанс“, „Лотария България“ и др., Държавният „Български спортен тотализатор“. Българският спортен тотализатор е традиционнят държавен оператор на числови лотарийни игри.

Според статистиката, предоставена от оператора, през изминалата 2018 г. са проведени 104 тиража и са реализирани постъпления от числови игри в размер на 121 млн. лв. което е със 7% повече спрямо проведените 104 тиража през 2017 г. и акумулирани постъпления 112,9 млн. лв. Постъпленията от онлайн залагания нарастват до 2,20% от общите постъпления във всички игри за ТОТО 1 и ТОТО 2 за 2018 г., като се запазва тенденцията на увеличаване на дела на този вид залози.

Онлайн залозите бележат изключително висок ръст, който се измерва на 43% спрямо предходната 2017 г. Имайки предвид, че традиционните залози в пунктовете бележат сериозен спад за периода от 2015 г. – годината с най-големи постъпления насам, то при онлайн залозите има абсолютен пик, който се измерва на цели 64% повече в сравнение с 2015 г.

Иточник: www.investor.bg

автор Ралица Пейчева, редактор Евгения Маринова

Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Популярни