Депутатите вдигнаха таксите за хазарт, за да финансират разходи през 2024 г.

Министърът на финансите Асен Василев обяви пред депутатите от бюджетната комисия, че очаква 200 млн. лева повече приходи от хазарт след като управляващите предлагат с бюджета за 2024 г. повишението на тези такси между 2 и 4 пъти.

На извънредното заседание на бюджетната комисия депутатите гледаха на второ четене проекта за държавен бюджет за следващата година след като сроковете ги притиснаха, а те искат да приемат закона до Коледа. За няколко часа депутатите одобриха почти всички текстове от проекта с внесените допълнителни предложения. Остана само гласуването на приложението с проектите на общините, които те предлагат за финансиране. До обяд в понеделник министърът на финансите се ангажира да внесе в парламента всички предложения, които получи от общините, както и да разгледа всички корекции в предложените проекти, защото депутатите днес намериха в тях технически грешки.

При започването на заседанието се разбра, че партиите от управлението и подкрепящото ги ДПС предлагат много повече от заложените от финансовото министерство разходи за различни дейности. Разбра се, че значителна част от тях се разчита да се финансират тъкмо от приходи от хазарт, а други – от повишените приходи от ДДС, включително и предварителното деклариране на стоки с висок фискален риск, както и от съкращаване на капиталовата програма.

Министърът обясни, че не се променя структурата на облагане на хазарта, а само се повишават таксите. По-рано депутатът от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Венко Сабрутев напомни, че от 10 г. тези такси не са променяни.

Еднократна такса от 300 хил. лв. ще се събира вече за лицензите за организиране на хазартни игри като:

традиционна лотария
томбола
моментна лотария
тото, лото, бинго, кено
игри със залагания върху резултати от спортни състезания
игри със залагания върху случайни събития.

В допълнение върху тези дейности ще се събира и променлива такса от 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби. Сега за тези видове хазартни игри таксата за поддържане на лиценз е 15 % върху стойността на направените залози за всяка игра.

Предложението на депутатите е за онлайн залагания таксата от 100 хил. лв да се повиши на 400 хил. лв. плюс 20% за разликата между приходите от залози и платени печалби. За игри в казино таксата се предлага да нарасне от 100 хил. лв. сега на 300 хил. лв. за лиценз със сок от 5 г. При срок на лиценза от 10 г. таксата се предлага да се вдигне от 200 хил. лв. на 600 ил. лв.

Три пъти се предлага да се вдигне таксата за поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години – до 75 хил., когато игрите са организирани в населени места до 500 хил. жители, и до 150хил. лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 хил. жители.

В Закона за корпоративното подоходно облагане се предлага данъкът върху хазартната дейност за игрален автомат в игрална зала и игрално казино, съответно всяко игрално място от него – да нарасне от 500 на 800 лева на тримесечие. Таксата е за хазарт, но е записана в Закона за корпоративното подоходно облагане и не е повишавана от 2012 година, посочи Йордан Цонев, председател на комисията,, цитиран от БТА.

По време на заседанието БСП предложи с 1.4 млрд. лв. или малко над 1% увеличение на разходите на държавния бюджет, за да се повишат обезщетенията за майчинство, на заплатите в различни сектори и др.

Представители на „Има такъв народ“ пък предложиха увеличение на приходите със 700 млн. лв. като сред изредените източници бяха връщане на ДДС на 20% за заведенията, и орязване на партийните субсидии. Сред идеите им е да отпаднат изцяло дивидентите от държавните дружества. Партията предлага още да се вдигнат заплатите и на непедагогическия състав в детските градини, увеличаване на заплатите в Министерство на земеделието, както и в Държавен фонд „Земеделие“, средства за българския културен център в Северна Македония и др. Председателят на синдиката КНСБ Пламен Димитров пък обяви за критична област градския транспорт и земеделието както и в сектора на здравеопазването.