Държавата е платила 7 млн. лева за пациенти, играли хазарт, докато са хоспитализирани
В понеделник НАП и НЗОК разкриха данни за хиляди пациенти, посещавали казино, докато всъщност се водят настанени в болница. Днес стана ясно, че случаите са установени в близо 90% от лечебните заведения, които имат договори с НЗОК за болнична помощ.
7 милиона лева струват хоспитализациите, изплатени от държавата на хилядите пациенти, които вместо да са на лечение в болница, са играли хазар в казина в цяла България.
В понеделник Националната агенция за приходите (НАП) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) разкриха данни за хиляди пациенти, посещавали казано, докато всъщност се водят настанени в болница, днес стана ясно, че случаите са установени в близо 90% от лечебните заведения, които имат договори с НЗОК за болнична помощ.
Днес от НАП и НЗОК дадоха подробности и увериха, че започват проверки на отчетени болнични хоспитализации, при които пациенти са посещавали игрални зали и казина по време на болничния си престой. Предварителният анализ на данните за първото полугодие на 2025 г. показва над 22 000 регистрирани посещения в игрални зали, извършени от 3 890 здравноосигурени лица, които по същото време са били отчетени като хоспитализирани.
„Това, което оповестяваме, не е сензация, а резултат от сериозен анализ на данни, предоставени от НАП. Сумата, изплатена за тези хоспитализации, вероятно надхвърля 7 млн. лева, като в нея не са включени разходите за медицински изделия и лекарствени продукти, които ще бъдат изчислени допълнително след приключване на проверките“, заяви подуправителят на НЗОК проф. Момчил Мавров.
От Касата уточняват, че данните се базират на съпоставка между регистрирани посещения в реални, наземни игрални зали и казина, отчетени от НАП чрез документ за самоличност и информацията за началото и края на хоспитализациите в информационните системи на НЗОК. Това позволява с висока степен на достоверност да се идентифицират времеви и персонални несъответствия.
Справката обхваща близо 90% от лечебните заведения, които имат договори с НЗОК за болнична помощ. Не са включени единствено най-малките болници с минимален пациентопоток. Поради законови ограничения и с цел недопускане на внушения по време на проверките, на този етап не се оповестяват имената на конкретните лечебни заведения.
Предварителният анализ показва зависимост между броя на хоспитализациите и броя на установените несъответствия, което свидетелства за неблагоприятно явление, свързано с поведението на определена категория пациенти. Анализът също показва, че има случаи, при които няма как пациентът самоволно да напусне лечебното заведение, тъй като отчетените КП или КПр са свързани с тежки състояния и индикации, вероятно свързани и с интензивно лечение.
На този етап НЗОК не прави изводи за вина, измами или организирани схеми. Данните са основание за започване на проверки, които ще изяснят всички факти и обстоятелства по всеки отделен случай.
„Говорим за данни, които не съвпадат и изискват контрол. Заключения за нарушения и санкции ще бъдат правени едва след приключване на проверките. Целта на предприетите действия е защита на публичния ресурс и подобряване на контрола с възможностите, които дава централизацията на електронните системи“, подчерта проф. Мавров.
При установяване на отчетена, но неизвършена медицинска дейност, НЗОК ще прилага всички предвидени в закона санкции, включително прекратяване на договори. В случаите, в които бъдат установени данни за нарушения, излизащи извън административния обхват на касата, материалите ще бъдат предоставяни на компетентните органи, включително прокуратурата, за преценка за наличие на данни за престъпление. | БГНЕС
