Великобритания създава работна група срещу нелегалния хазарт
Новият модел поставя акцент върху плащанията, онлайн рекламата и координацията между институции, регулатори, технологични компании и бизнеса
Великобритания предприема нова стъпка в борбата с нелегалния хазарт, като създава специална работна група Illegal Gambling Taskforce, която да обедини усилията на държавата, регулаторите, технологичните платформи, платежните доставчици и представителите на легалната индустрия.
Новината не е просто поредна регулаторна инициатива на Острова. Тя показва посока, която става все по-важна и за останалите европейски пазари – черният пазар вече не може да бъде ограничаван само със забрани, блокиране на сайтове или отделни проверки. Нужен е всеобхватен механизъм, който да прекъсва каналите, през които нелицензираните оператори достигат до потребителите.
Мерки към цялата мрежа зад нелегалния хазарт
Според обявените от британското Министерство на културата, медиите и спорта (DCMS) правила Оперативната група за борба с незаконния хазарт ще работи като 12-месечна инициатива. Фокусът й е съсредоточен в три основни направления: ограничаване на плащанията към и от нелегални хазартни оператори, противодействие на онлайн рекламата на незаконни хазартни дейности и засилване на междуинституционалното сътрудничество при действия срещу нелегалния онлайн и наземен хазарт.
Британските власти са идентифицирали в цялост проблема и го разглеждат като цяла система от платежни канали, домейни, афилиейт страници, онлайн реклами и дигитални посредници, които могат да улеснят достъпа на потребителите до оператори извън регулация.
С фокус върху плащанията и онлайн рекламата
Един от основните акценти в британския подход е ограничаването на плащанията към нелицензирани оператори. На практика това означава да се търсят механизми, чрез които банки, картови оператори и платежни доставчици да могат по-бързо да разпознават и спират трансакции към незаконни сайтове. Ако потребителят не може лесно да внесе или изтегли средства от такава платформа, достъпът до нея става много по-труден. Това може да бъде по-ефективно от блокирането на отделни сайтове, защото подобни платформи често се появяват отново и отново под нов домейн.
Друг важен проблем е онлайн рекламата. Нелегалните оператори невинаги стигат директно до потребителите, често това се случва през партньорски сайтове, банери, ревю страници, пиратски спортни стриймове или други онлайн канали, които ги представят като леснодостъпни и привидно легитимни.
Специалната работна група ще търси практически решения именно в тези посоки – как да се ограничат плащанията, как по-бързо да се идентифицират незаконните оператори и как да се намали видимостта им онлайн. Целта е мерките да могат да се прилагат по-бързо, без да се разчита само на дълги законодателни промени или на блокиране на отделни сайтове.
Има ли нужда България от координиран подход?
Британският пример показва, че борбата с нелегалния хазарт не може да се изчерпва само с контрол върху отделни сайтове. Тя изисква по-добро взаимодействие между институциите, регулатора, финансовия сектор, технологичните компании и легалния бизнес.
Именно върху необходимостта от такова междуинституционално сътрудничество акцентира и Асоциацията на игралната индустрия в България (АИИБ), която многократно акцентира върху ефективна защита на потребителите и ограничаване на черния пазар през балансирани, приложими и координирани мерки, а не през „частични“ решения.
“Срещу нелегалния хазарт не са достатъчни само отделни забрани, проверки и актове по блокиране на сайтове. Нужна е цялостна система, която работи бързо и последователно – посока, която има значение за всеки регулиран пазар, включително българския. Индустрията в България също следва да се обедини и да подпомогне усилията, насочени към противодействие на нелегалния хазарт”, отбелязва Ангел Ирибозов, председател на управителния съвет на АИИБ.
