Хазартният бранш: Вместо 1 затворена игрална зала се появяват 3-4 букмейкърски пункта
Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България (СОХИДБ) предупреждава за обратен ефект от рестрикциите, заложени в промените в Закона за хазарта. В позиция на организацията се поставя въпросът кой печели от ограниченията.
„В някои малки населени места, където затварят игрални зали, на една затворена зала отварят три или четири букмейкърски пункта„, посочва Георги Петков, член на сдружението от София.
От бранша питат защо, ако целта на новите ограничения е да намалят хазартната дейност, затварянето на един обект може да бъде последвано от откриването на няколко други.
От СОХИДБ подчертават, че изискванията за отстояния могат да доведат до затваряне на лицензирани игрални зали, но наземните пунктове за приемане на залози и изплащане на печалби не са засегнати по същия начин. Според сдружението това поражда въпроси за равнопоставеността между различните видове хазартни оператори и за ефективността на предлаганите ограничения.
От бранша настояват да бъде изяснено как се осъществява контролът върху достъпа до букмейкърските пунктове, включително за лица под 18 години и хора, вписани в регистъра на уязвимите лица. Представителите на сектора настояват правилата да гарантират еднакво висока степен на защита независимо от вида на обекта. Опасенията им са, че ограниченията могат да доведат не до по-малко хазарт, а до преразпределяне на пазара.
От сдружението посочват, че затварянето на игрални зали може да създаде предимство за големи оператори с онлайн платформи и мрежи от пунктове за залози, като поставяъ въпроса дали предложените правила не създават риск от концентрация на пазара за сметка на по-малките компании.
От Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България за пореден път отбелязват, че според разчетите им около 800 лицензирани игрални зали могат да затворят, а до 20 000 души да останат без работа, ако изискванията за отстоянията не бъдат преразгледани. Предупреждават и за възможна загуба на над 400 млн. евро от данъци и свързани плащания към държавния бюджет. „Няма как да се забрани. Той отива отдолу, под земята“, изтъква Димитър Димитров, член на СОХИДБ от Варна, по повод риска част от хазартната дейност да премине към нелегални оператори.
От сдружението заявяват, че затварянето на работещи обекти не гарантира изчезване на търсенето и част от играчите ще се насочат към нерегламентирани канали, където контролът върху дейността, защитата на потребителите и събирането на данъци са значително по-трудни.
„Допълнително напрежение създава фактът, че много от засегнатите оператори вече са платили лицензи за пет или десет години напред и са направили значителни инвестиции. По данни на браншовата организация разходите за лиценз и предварителна инвестиция при голям обект могат да достигнат общо 1,3 млн. евро“, посочват от СОХИДБ.
Иначе, от организацията отбелязват, че подкрепят мерките срещу агресивната реклама на хазарт и защитата на децата и уязвимите групи. По данни на сдружението при разговори със заместник-министъра на финансите представители на сектора е заявена готовност за приемане на спиране на рекламата и увеличение на данъчното облагане при разбирането, че изискванията за отстоянията за вече лицензирани обекти ще отпаднат.
Представители на легалния хазартен бизнес заявяват готовност за мирни протестни действия, ако притесненията им останат без отговор. Те настояват да бъде обърнато внимание на исканията им при обсъждането на законодателните промени и да бъде направена оценка как ограниченията ще се отразят на работните места, конкуренцията, държавните приходи и нелегалния пазар.
„Въпросът, който секторът поставя пред институциите, остава – ако една лицензирана зала затвори, но на нейно място се появят няколко пункта за залози, постигната ли е целта за ограничаване на хазарта и кой в крайна сметка печели от промяната“, подчертават от СОХИДБ.
