България „изплашена” от липсата на единна стратегия на ЕС за черния пазар

С първия мандат на новоизбраното коалиционно правителство на България, което трябваше да поеме предизвикателствата, оставени от години на политическа нестабилност, един приоритет зае централно място в дневния ред – борбата с незаконния хазарт. 

Период на застой последва общите избори през 2024 г., когато най-големите партии не успяха да осигурят необходимото мнозинство за създаване на единно правителство, което ги принуди да влязат в месеци на дискусии за формиране на коалиция. 

Съвсем наскоро управленският мандат получи коалиция между ГЕРБ, БСП и ИТН. 

След като всяка партия организира пресконференция, за да информира електората какво да очаква по-нататък, БСП използва възможността да разгледа незаконния хазарт като неотложен проблем за страната и цяла Европа, обещавайки по-целенасочени усилия на правителството за борба с нелицензираните доставчици. 

Румен Петков , представител на БСП и бивш министър на вътрешните работи, критикува ЕС за липсата на единен регулаторен регистър за колективно откриване на участниците в нелегалния хазарт, което според него „създава предпоставка за развитие на нелегален онлайн хазарт на територията на целия континент“.

„През последните години в Европа незаконният онлайн хазарт доминира над законните алтернативи. Това води до два плашещи резултата.

„Първо, има посегателство върху здравето, финансите и благосъстоянието на цели поколения и цели семейства. Второ – води до неконтролиран поток от средства, които след това се реинвестират в политическо влияние, производство и търговия с наркотици и трафик на хора.

„Това е бич за съвременното общество и липсата на ангажираност на Европа е плашеща.“

България също не прави изключение, като Петков заявява, че нелегалният онлайн хазарт не може да бъде ефективно ограничен и предотвратен от насочване към най-уязвимите групи в страната – а именно малолетни и юноши.

За да покаже по-добре гледната си точка, той цитира данни от Националния регулатор на хазарта ( НАП ) на България, където се казва, че в момента има 25 лицензирани доставчици на хазарт и 46 издадени лиценза за игри – в сравнение с 5174 незаконни уебсайта за игри, идентифицирани от властите. 

„Не съм сигурен дали осъзнаваме до каква степен незаконният хазарт доминира в онлайн пространството в сравнение с хазарта, регулиран от държавата и подложен на държавни регулации.“