Боян Митракиев: Забраната на реклама на хазарт може да изтласка бизнеса към сивия сектор
Забраната на рекламата на хазарт може да има обратен на очаквания ефект и да доведе до разрастване на нелегалния сектор. Освен това, има риск ограниченията да засегнат социалните мрежи, медиите и компании, които нямат нищо общо с хазартния бизнес. За това предупреди изпълнителният директор на КРИБ Боян Митракиев в коментар на готвените от кабинета ограничения, съобщи NOVA.
„Това ще има непредвидени последици. Първата от тях е пълната загуба на контрол върху достъпа на нелегалните хазартни оператори до децата и непълнолетните, както и до пълното облъчване на цялото общество чрез онлайн рекламата. Реалният ефект ще бъде точно обратният на очаквания“, заяви Митракиев.
Според него забраната може да бъде записана в закон, но прилагането ѝ в интернет среда ще бъде изключително трудно. Той посочи, че нелегалните оператори разполагат с множество онлайн домейни и могат лесно да заобикалят ограниченията. По думите му в България има нелегален оператор с около 9000 домейна, като блокираните от НАП сайтове са само малка част от тях.
Митракиев предупреди, че подобна политика може да измести легалния бизнес към сивия сектор, тъй като потребителите трудно ще разпознават кои платформи са лицензирани и кои работят незаконно.„В Европа между 25% и 70% от всички транзакции са към нелегални оператори. В огромната част от случаите хората просто не знаят кой оператор е легален и кой – нелегален“,посочи той.
Според представителя на работодателската организация легалните оператори предоставят гаранции и защита на потребителите, докато при незаконните платформи липсват подобни механизми. Нелегалните оператори могат да манипулират игрите и дори да откажат изплащането на печалби.
Един от основните рискове според Митракиев е, че забраната няма да засегне само хазартните компании. Тя може да постави под натиск международни платформи и социалните мрежи, които ще трябва да контролират съдържание, чието действително предназначение невинаги може да бъде разпознато автоматично. „Рекламите няма да изчезнат. Те ще бъдат маскирани като публикации за черешки, палмички и други продукти, които водят към новинарски сайтове, а оттам – към хазартни платформи“, обясни той.
По думите му, ако международните платформи бъдат заплашени със сериозни санкции заради невъзможността да изпълнят подобни изисквания, могат да ограничат рекламните си услуги за България. Така последствията ще засегнат и компании от други сектори. „Когато заплашим огромните социални платформи с гигантски глоби, те може да кажат: „Тогава ще спрем всички рекламни категории за България“. Целият бизнес може да пострада“, предупреди Митракиев.
Той подчерта, че българската хазартна индустрия има и значителен експортен потенциал, особено в разработката на софтуер и хардуер. Според него ограниченията може да засегнат не само операторите, но и свързаните с тях технологични компании и други бизнеси.
Вместо пълна забрана, Митракиев предлага по-целенасочени мерки, включително часови ограничения за телевизионната реклама, контрол върху съдържанието и по-строги правила за онлайн рекламата. Като пример той посочи европейски практики, при които се използват възрастови ограничения и предварително съгласие за получаване на рекламни съобщения. „Балансът е в разумната регулация“, заяви той и допълни, че подобни мерки вече са били обсъждани, но са останали на заден план заради политическото наддаване за това кой ще предложи по-строги ограничения.
Според него пълната забрана може да създаде и практически проблеми при излъчването на международни спортни събития. Ако в телевизионния сигнал е интегрирано лого на хазартен спонсор, българските телевизии може да се окажат в невъзможност да излъчват съответното съдържание. „Никой не знае какво ще правим в конкуренцията с чуждестранните телевизии. Първа професионална футболна лига също може да не може да бъде излъчвана, ако в телевизионния сигнал присъства съответното лого“, коментира Митракиев.
Той посочи и друг проблем, свързан с нормативните промени за физическите казина и изискванията за отстояние от детски градини и ясли. По думите му липсата на ясен механизъм за прилагането на ограниченията може да доведе до затварянето на около 400 казина през април, въпреки че те разполагат с действащи лицензи. Митракиев предупреди, че това може да доведе до съдебни дела срещу държавата и потенциални обезщетения в размер на около 200 млн. евро. „Вместо да се предвиди, че издадените лицензи ще важат до изтичането им, след което няма да могат да бъдат подновявани, се стига до прекратяването им предсрочно. Така казината може да осъдят държавата за 200 милиона евро. А тези пари ще ги платим всички ние“, заяви той.
По отношение на борбата с хазартната зависимост Митракиев посочи, че легалният сектор има конкретни финансови ангажименти, включително отчисления за спорт и мерки срещу зависимостите. Той подкрепи и предвиденото увеличаване на средствата за образование, чрез които младите хора да бъдат информирани за рисковете от хазарта. „Незаконният хазарт няма никакви задължения за борба със зависимостите“, подчерта той.
Митракиев коментира и предстоящото обсъждано увеличение на компенсациите за тока за енергоинтензивните предприятия. По думите му се подготвя трето увеличение на помощта, което може да бъде реализирано в рамките на месец. „Надявам се екипите на вицепремиерите Пулев и Донев да продължат да работят денонощно, както досега, и до месец да имаме третото увеличение на компенсациите, за да спасим поне енергоинтензивната индустрия“, заяви той.
Митракиев подчерта, че за предприятията е важно не само размерът на компенсациите да бъде гарантиран, но и изплащането им да е предвидимо и навременно, за да могат да се планират годишни бюджети.
